Държавата да определи за розопроизводството статут на стратегически за страната ни сектор – за това ще настояват браншовите организации. Това стана ясно след работна среща в края на миналата седмица, на която присъстваха представители на Националната асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика (БНАЕМПК), сдружение „Българска розова долина“, асоциация „Биопродукти“, „Професионалната асоциация на розопроизводителите в България“, Института по розата и етеричномаслените култури, както и някои от най-големите розопреработватели в страната.
„Тази среща е важна стъпка за развитието на сектора, защото показа, че имаме желание и възможност да работим заедно, да се обединим и да защитим пред държавата общите интереси на розопроизводителите и преработвателите. Това е пътят за устойчив растеж,“ това коментира инж. Веселин Ганчев от БНАЕМПК, който бе и домакин на работната група.
Сред най-дискутираните теми на срещата беше употребата на препарати и торове при отглеждането на розите, което влияе чувствително на обемите добив и на качеството на розовото масло. Христо Николов пое ангажимент от името на „Професионалната асоциация на розопроизводителите в България“, съвместно а Аграрния университет и Института по розата и етеричномаслените култури да разработят програма за обработка на насажденията. За целта, организациите ще имат нужда от подкрепата на МЗХГ при провеждането на анализите на препаратите, както и за утвърждаване на програмата, след което ще бъде проведена информационна кампания сред розопроизводителите.
В навечерието на предстоящия розобер, браншовиците се ангажираха да участват активно в контрола на незаконните пунктове за изкупуване на розов цвят, които ощетяват изрядните български розопроизводители и преработватели, както и българската държава, като подават сигнали по време на кампанията.
От бранша ще продължат да настояват пред МЗХГ за обвързано финансиране на сектора. Според тях изплащането на стимули на база на килограм набран и реализиран розов цвят ще гарантира, че общественият ресурс се инвестира в работещите стопанства, които създават реална икономическа стойност, вместо да „потъва“ на база площта на насаждения, които често се оказват неглижирани с години. Те ще настояват още розопреработвателите да бъдат освободени от акциз на горивата на фона на кризата, както и за възможности за сключване на многодневни трудови договори за заетите в розопроизводството.
На срещата беше взето още решение организациите да обединят усилия за изработване на механизми, които да стимулират българските производители и търговци на сувенири и козметика да ползват натурално-ароматични продукти от българска маслодайна роза произведени в България, вместо вносна синтетика.
Приоритет на работната група в следващите няколко седмици ще бъде финализирането на текстовете на националната стратегия за розата, които да бъдат предложени на МЗХГ като обща позиция на всички в бранша.
„Обединихме се около много общи позиции, като най-важното е да извоюваме за розопроизводството статут на стратегически сектор – това ще е историческа стъпка, която ще върне българската роза там, където й е мястото – като лидер на световния пазар и изпълнен със съдържание символ на България,“ коментира Владимир Стоянов, председател на сдружение „Българска розова долина“ след срещата.
